Предишни разкопки на същото място, на около четири километра от Йерусалим, разкрили на археолозите останките от църква от византийския период: първо били открити две апсиди, а след това още една. А после – обширен архитектурен комплекс, включващ манастир, църква, хан и странноприемница за поклонници. Всичко това се намирало покрай стария път, който водел от Лод през Наби Самуил (селото, където според легендата се намира гробът на пророк Самуил) към Йерусалим. Самата църква била частично издълбана в скалата, частично пристроена с дялани варовикови камъни. Учените предполагат, че тя е посветена на св. пророк Захария. Комплексът от съоръжения позволява на специалистите да проучат методите и плановете на строителството преди 1500 години. Неочаквано откритие на новия етап от разкопките бил скелетът на византийски монах, вързан с железни вериги от пръстени. Монахът е намерен в гробница от каменни плочи. Тя се намирала до две малки затворени ниши в централната апсида на храма – монасите ги използвали за килии.
Според специалистите веригите са били знак на благочестие и част от аскетичната традиция. Християнските монаси аскети от древни времена активно практикували самолишаване в името на изкуплението на греховете. Някои отивали далеч от селищата за уединение и молитва, имало и по-екстремни начини за спасяване на душата: живот в заключени килии, молитви на стълб или камък сред стихиите, приковаване към скала и други самоизтезания. Това включвало и носенето на тежки железни вериги. Учените отбелязват, че тази форма на аскетизъм е възникнала в Сирия през IV – V век и често се споменава в исторически източници. Тези тежести, носени на голо тяло, символизирали бремето на греховете. Според изводите на археолозите новата находка свидетелства, че традицията се е разпространила от Сирия на юг поне до Йерусалим. Учените смятат, че има голяма вероятност да открият повече от един такъв скелет в изследвания комплекс. По-рано в региона е открито само едно подобно погребение – през 1991 г. между Витлеем и Йерусалим.